Lyrics

Куплет 1:
Вървях през огън, без никой до мен,
с усмивка играех клоун всеки ден.
Счупена отвътре, но никой не разбра —
вдигах класа, щом стенеха в тишина.

На бала не плаках, а в мен ураган,
дори когато спомените боляха от срам.
Дядо ми — мой компас в мрака без край,
в очите му — силата „никога не предавай“.

⸻

Припев:
И колкото и да ме нараняват — не забравям,
пазя себе си, дори когато се раздавам.
Психологът пита: „Той ли е целият ти живот?“
Мълча… но сълзата ми вече всичко е казала — без глас, без въпрос.

⸻

Куплет 2:
В колата виси броеницата ми с кръст,
все едно ми пази гърба, когато всичко е пръст.
Снимките пазя — но не хората в тях,
а спомените късат, режат ме — пак и пак.

Работа от осем — до шестнадесет в прах,
кафето ми диша, но самотата в него е страх.
Пускам чалга, но душата мълчи,
искам някой да дойде и просто да мълчи с очи.

⸻

Припев:
И колкото и да ме нараняват — не забравям,
все се давам цяла, после тихо се събирам.
Питат ме пак: „Той ли е светът ти без звук?“
А аз си мисля: Не, ама ми се искаше да е друг.

⸻

Бридж:
Сънувах училище, директорката, класа,
всички ги има, ама не и това, което аз търсех сама.

⸻

Финал:
Аз съм Буюк — с име като ръб,
не ми трябва аплодисмент, а свят без лъжа и дълг.
Ще си сбъдна мечтите с ръце, не със шанс,
и когато кажат “счупена” — ще отговоря “Това е танц.”